ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва в Първа професионална футболна лига.
Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Свобода, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.
В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.
Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия.
През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред „Левски“ и „Славия“. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения.
През 1948 г. „Локомотив“ става част от новосъздадената „А“ републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в „А“ РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в „Б“ РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.
През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.
Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.
Това продължава до края на петдесетте години, когато Локомотив се мести във втория си дом – стадиона в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до създаването на обединението ЖСК Славия през пролетта на 1969 г.
След „възраждането“ на Локомотив София в началото на седемдесетте години, отборът провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в кв. „Надежда“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. Открита е източната трибуна, която е построена в периода 1981 – 1985 г., разполагаща с козирка, покриваща над 80% от седалките на нея. Теренът е реконструиран през 1989 г.
Казусът със собствеността на стадиона е изключително сложен. На 19 декември 1988 г. Изпълкомът на Столичния народен съвет (СНС) със заповед РД-14-14-1502, подписана от инж. П. Пенев, заместник-председател на СНС, нарежда на Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) „да прехвърли безвъзмездно на ДФС Локомотив завършените основни фондове през 1987 – 1988 г. за обект „Ст. Локомотив“. Това включва блоковете от №4 до №8 в т.нар. Нова част на стадиона на обща стойност тогавашни 6 067 245 лв. както и оборудване за 83 172 лв., надлежно описани в заповедта. С протокол от 11 март 1991 г., ПФК Локомотив (София) взема официалния терен и двата тренировъчни терена, съблекалните, зала за вдигане на тежести, както и около 20 стаи и помещения в т.нар. Стара част на стадиона, която е от страната на сектор „А“.
В началото на 21 век в пълно затъмнение спрямо обществения интерес е реституирана част от земята върху, която е изграден спортния комплекс. От началото на 2012 г. областната управа на София предявява претенции за незаконно облагодетелстване, чрез отдаване на помещения под наем.
